Историята е хубава. Не знам дали всичко това наистина се е случило точно така (и точно с въпросните хора), но това не е най-важното. Има елегантен финал и те кара да се замислиш… какво повече?! А ето я и самата история:

Преди да натиснете бутона PLAY само бих искал да ви кажа, че анимацията е направена преди цяла петилетка - през 2006-та - и всъщност е курсовата работа на нейния автор за завършването му на магистърска степен в Школата по Визуални Изкуства в Ню Йорк.

Никое нещо не е чак толкова добро - че да не може да бъде подобрено. На този принцип се крепи не само цялата козметична хирургия, но и блогирането.

Твърди се, че колегата Шекспир твърдял, че целият свят бил само една сцена. На която всички сме само едни актьори - някои по талантливи, други... не чак толкова. (Намирам нещо много символично, че тези думи на великия драматург всъщност са от пиесата му Както ви харесва). Ако си позволим малък upgrade на въпросната популярна фраза, бихме могли да го кажем и малко по-другояче:

Едно от най-важните задължения на приятелите е да ни вдъхновяват. (Макар че, неприятелите също могат да го правят доста успешно). И днес една от най-шоколадените ми приятелки ме вдъхнови за една шътокуа по темата за справедливостта. Като сложи следния цитат в своя Фейсбук статус:

Минаха и тези празници.Както и предишните. И по-предишните... Годината вече е Новата... но ние май още сме си същите. Някои от нас вече си дават сметка, че идеята за Голямата Промяна май е по-скоро илюзия. И обръщането на календара не променя чак толкова много нещата. Колкото ни се иска...

Това е само метафора. Даже и това точно не е... По-скоро е нещо като чернова. За бели дни... Няма нужда да го четете. Особено ако не вярвате, че имате нужда от каквото или когото и да е било... Но аз имах нуждата да го напиша.

Ако сте от щастливците, които следят моя блог повече от година - този текст просто ще ви припомни някои от щуротиите, с които съм ви занимавал през годината. Ако сте от късметлиите, дето са тук за първи път - бързо ще се зарибите, което по принцип не е хубаво. Но пък е една идея по-добър начин за губене на времето - в сравнение с тъпите сериали.

Опитваш се да заличиш всичко помежду ни, но не се справяш достатъчно добре. Затова ще ти помогна. Знаеш, че винаги си можела да разчиташ на помощта ми... Ще ти дам няколко безценни съвета как да ме заличиш напълно от живота си. Макар че - както винаги - ти едва ли ще се вслушаш в съветите ми.

Имаше време - всъщност не чак толкова отдавна - когато харесвах само расови жени. Жени с осанка. С походка и държание на кралица... После обаче осъзнах, че расовите жени са като расовите коне - стават само за обяздване, някои ги бива и да печелят състезания и почти всички носят радост за окото. Ама душата е ненаситна - все иска нещо повече!