Буря. Тъмно е, а е лято и е четири, след обед. Пълнолунието погълна Слънцето (проклето пълнолуние). Вятърът излезе през комина и се развихри, като луд. Искаше да потуши всичко, изпречило се на пътя му. И огъня, и бурята, и луната. И другите неща, които не забелязваше. Но разбра, че е сам. И никой няма да се впечатли от победите му. Затова се върна при комина. Влезе уверено, защото знае, че само той може да запали камината. А тя го чака. Но този път не искаше да впечатлява никого, най-малко ...
http://zashtokakvokak.blogspot.com/
3 /
0
юли 26 2010, 22:03